Идеята за красотата, която постоянно се променя…

Тези, които виждаме “красиви” са отражение на нашите ценности. Днес, живеем в този свят в който мотото е “ние всички сме красиви!”

Алек Уек се появи Ноември 1997 на корицата на американския ЕЛ в сесия на френският креативен директор Жил Бенсимон,тогава за целия моден свят стана ясно, че това е огромна бизнес-продукция.

Уек с нейните кадифени скули и афро излъчване, позира фронтално, нейният бял Джорджио Армани блейзър почти се слива с фона на корицата.

Цялото внимание е върху Уек.

Тя поглежда от ъгъл от който директно гледа в камерата с усмивка, усмивка която сякаш залива цялото и лице, неподчинена, граници, правила, естествено африканско излъчване.

Уек е представителка на всичко което типичното момиче от корицата не е! Повече от 20 години след като тя бе лице на ЕЛ, дефиницията за красота продължава да се разширява, отстъпвайки място на цветнокожи жени, жени със заоблени форми, жени с ветилиго, с бръчки и лунички, жени с естествено посивели коси.

Сякаш шатрата на красотата е станала още по гостоприемна, почти всеки е добре дошъл, днес идеализирана версия на всякакви образи може да бъде видяна из страниците на модните списания и подиумите в Париж.

Дали ние станахме по-възприемчиви, защото масовото съзнание го поиска?

Дали станахме по-възприемчиви защото масовото съзнание го поиска? Дали, защото хората протестираха и използваха социалните мрежи срещу тези, които затваряха вратите на определението за красота, ограничавайки го. Слагайки граници и бариери!

Уек се превърна в новата версия за красота- сякаш тази версия и свободата, която тя придаде се сля с жените веднага и им даде нова перспектива. Определените дълго бе мярка за тяхното социално значение, а също и инструмент използван за манипулация. Жената не трябваше да оставя красотата си да повяхва, за нищо на света! Така се изразяваха хора, които настояваха, че бъдещето на жената зависи изцяло от нейния брак. Амбицията на мъжа и неговия потенциал, трябва да бъде толкова ослепителна, колкото и нейната визия.

Красотата е, разбира се, култура! Черти, които едно общество адмирира, може да остави друго студено и отблъснато. Красотата може да се нарече персонална, но и универсална.

Има интернационална красота- хората, които са станали представители на стандарт на черти за определена нация.

За поколенията, красотата представляваше стегнато и повдигнато дупе, заоблен ханш и малка талия. Малка брадичка, изразителни скули, малко носле, сини или зелени очи и плътни устни, но не прекалено. Косата дълга, а може и хваната на опашка, но за предпочитане със златно сияние. В общи линии, симетрията бе желана! Младоликото излъчване, за това няма нужда да споменаваме. Това бяха стандартите наложени от ранните години на женските списания. Време в което красотата бе кодирана и комерсиализирана до болка. Наричани “красавици” или “лебеди” са жени и актриси като Катрин Деньов и Принцеса Грейс, считани за най-близо до този идеал. Колкото жената е по-далече от тази визия, толкова по-екзотична бива тя, а по-пълните, чернокожите и тъмни жени или пък тези на възраст остават извън границите. Всяка, която се различава твърде много се смята за по-малко привлекателна.

Но в първата част на 1990 година, определението и неговите граници леко започват да се размиват благодарение на появата на Кейт Мос. Нестандартната красота, твърде нисък ръст за модел, без особена грациозност, при нея липсва благородството което придава царственост по това време на моделите. Мос стартира с кампания за Келвин Клайн, определено отличаваща се от дългокраките газели позирали преди нея. В началото тя действа разрушително и скандално на бюти индустрията, но в последствие е позиционирана в комфортна зона с определението за ” бял европейски модел”. Титла много напомняща на тази на Туиги, която през 1960 е модел с физика и визия на 12-годишно момче.

Дори ранните чернокожи модели, които разбиха бариерите са релевантно защитени: жени като Бевърли Джонсън, която е първата чернокожа жена позирала за американски Вог, сомалийският модел – Иман, Наоми Кембъл и Тайра. На снимачните площадки, естествените им коси са умело прикривани с перуки или букли, за да не се набиват на очи. Иман е известна с изключително дългата си и грациозна шия, Наоми с фантастичните си крака, а Тайра е като роза на женствеността, позираща в бикини на точки за Спорт Илюстрейтър, но и това не е достатъчно, за да са наравно с останалите жени…

Билборди в Ню Йорк, Тайм Скуеър, които бомбардират с визии минувачите. Дав и бранда Фенти на Рйана използват силни женски визи за кампаниите си…… такива, които до скоро не са били възприемани днес са част от рекламата

Уек бе като откровение- нейната красота е нещо съвсем различно. Прибраната към главата коса бе оформена плътно към скалпа и, грубата и пореста кожа бе като черен шоколад. Носа и е широк, устните плътни, а краката и невъзможно дълги и невероятно слаби. Всъщност цялото и тяло наподобява статуетка от африканско племе, която е оживяла.

Очите, които са свикнали да разпознават красотата спрямо нормите на Западната култура, Уек бе шокираща за всички, чернокожите не са изключение. Много голяма част от тях не разпознават красивото в нея. Дори и жени, които може би изглеждаха в огледалото по същия начин, с подобна кожа и коса реагираха отрицателно и не приеха благосклонно появата на новата корица на списание ЕЛ.

Бюти индустрията се оказа тази , която определя стандартите за красота на жени от различни култури. Списанията също служат като гигантска реклама, зависеща от продажбите на рекламодателите си. Така се определят стандарти. Дали е честно? Норми или обслужване на нужди наложени от пазарната икономика.

Сега сме в по-добра позиция в сравнение с поколения преди, но все още не сме се отърсили от утопията. Много от стандартите и убежденията за хубост все още не възприемат по-едрите форми.

Но да ако сме напълно искрени, ние не сме сигурни каква е точно утопията?

Живеем в свят в който всеки би взел короната и жезъла на бюти кралицата само за да се покаже? Или това е свят в който дефиницията за красота е стигнала толкова далеч, че се е превърнала в безсмислена?

Много добре знаем, че красотата има стойност, ние искаме да сме около красиви хора, защото е приятно за окото и подсъзнанието ни ги възприема като по-добри хора. Често мислим, че на красивите хора им се плаща по-висока заплата или им е по-лесно в живота, всички врати за тях са отворени. Истината е друга! Комбинация от чар, красота, интелигентност и колегиалност служат за рецепта за по-добро заплащане. А дали е така? Красотата е все още интегрална част от уравнението.

Но на по-силно емоционално ниво, да си възприеман за атрактивен, означава, да си поканен в културния разговор. Ти си част от публиката за реклама и маркетинг. Ти си желан, зачетен, приет. Когато въпроси се появят около визията за някой: Как се възприема? Колко е релевантен? Има ли значение?

В социалните медии, ако някой не бъде възприет той бива социално избягван и остава извън общоприетите норми. А какъв вид чудовище определя дали някой е привлекателен или не? Ние ли сме това чудовище? Отхвърляме хората като безполезни, като решаваме, че това е по-добре от колкото да ги лъжем. Плашещо е колко важна е станала красотата, ние дори я свързваме с одухотвореноста на личноста.

Красотата е определение което е за специални случаи, за генетично спечелилите лотариен билет!

Но към днешна дата се оказва, че се превръща в нещо по-достъпно реално или постигнато с доказаната пластична индустрия, нутринно хранене и разцвета на фитнес индустрията, филърите, ботокса и смартфоните с техните приложения. Размиването на реалноста намери своето място в нашето ежедневие.

Терапевти, блогъри, влогъри, инфлуенсъри, стилисти и доброжелателни приятели издигнаха гласове в хор за позитивната мантра на тялото. Тяхната роля се оказа значима за издигане на индивидуалноста, те се опитаха да ни дадат сили да се възприемем и харесаме такива каквито сме.

Глобално, е, всичко това означава, че някой някъде там ще те оцени, ще намериш публика.

Ние всички сме красиви!

В Ню Йорк, Лондон и Париж традиционните модни столици в света, бюти кодовете се промениха по-драматично, отколкото последните десет години и то в мерките на моделите. Исторически този процес не се случи бързо, но медиите го отбелязаха като светкавичен, забравяйки дългата борба.

Издигнатата слаба фигура дълго господства над модните подиуми, а закръглената отхвърлена. Така бледолики моделки от Източна Европа бяха избирани за манекени, а целунатите от слънцето бразилки с изваяни тела не можеха да се домогнат до ревюта.

Дрехите за модните подиуми от дизайнерите са размер от 6 до 0.Котюрното тяло- изнемощяло, болно, слабо, недохранено, без ханш, без бюст. Това тяло може да бъде видяно в работата на Ървин Пен, Ричард Аведън и Гордън Парк и масово във всички ревюта.Революцията бе поведена от Мучия Прада, успоредно нараства популярноста на плюс сайз модела Ашли Грахам, която се появява на корицата на Спорт Илюстрейтър позираща по бански. 2019 Халма Аден е първата жена, която се снима с хиджаб в списание.

Катализаторите за промяната на нашите разбирания за красотата са техническите и икономически и поколения консуматори с изградени навици и наслагвани визии.

Технологиите визираме Инстаграм при който фундаменталният икономически фактор е непризнатото състезание за разделяне на пазарен дял и нуждата от индивидуални кампании за да разраснат потенциалните потребители на продукти от дрехи до червила.

Социалните медии промениха начинът по който младото поколение реагира на модата. Трудно е да се повярва, че през 1990 фотографите не могат да качват свободно кадри от модните ревюта без скандали.

Истинската революция настъпват от факта, че клиентите имат възможност да виждат и разглеждат всичко в реално време, истинската широчина на модната индустрия.

Изцяло нова категория от разбивачи на сила изгря: инфлуенсърите.

Млади и независими, обсесивно настроени към модата и красотата.Те не приемат извинения, всичко се случва в реално време и е онлайн.

Пълните блогъри не бяха критикувани да свалят килограми, а им бе предложено решение да прикрият тялото си.Taка индустрията отново раздаде ролите за пореден път. Оказаха се перфектен контент на другата крайност, просто искайки по-хубави дрехи достъпни за по-едри размери.

Те не настояват да бъдат наричани красиви, а просто да бъдат признат. Дизайнери като Кристиан Сирано направиха публично изявление към по-голяма част от публиката и клиентите. Сега е нормално дори неизвестни марки да включват едри модели в ревютата си.

Но този нов начин за мислене не е само за повече клиенти и продажби. Проблемът с едрите жени винаги е съществувал и ще продължава. Опра Уимфри минава на диета за снимките и за списание Вог, а Лагерфелд публично нарича Адел “малко по-дебела”.

Поведението се промени, но модната индустрия все още не може да се примири с пълните жени. И няма значение колко красиви са лицата им.

Из материал на Нешънъл Географи и др.