Самочувствие!

  За пореден път в живота ми се изправям пред сериозно заболяване, което бе предизвикателство за личността ми и физиката ми. 

Имам  в миналото си не една тежка битка в която оцелях. 

Първият път след като оздравях се чувствах нова, благодарна и слаба, макар и с къса коса.

Този път качих десет килограма отгоре и никак не ми е лесно да говоря за това.

Решавам да споделя историята си, като вярвам, че тя ще достигне и други жени.

Един ден в аптеката зададох въпрос, дали и други хора си купуват точно тези лекарства. Аптекарката ме погледна  и  ми каза, че още десет души са на тези лекарства в момента и никога не бива да мисля, че съм сама…

За съжаление,в един момент натам, аз усетих как процесите в моя организъм не са същите. За личност с много силни везни в хороскопа ми, за мен това е съкрушително….Но вярата е нещо, което продължава да ме крепи…колкото и да съм неуверена във външността си на моменти, вярвам, че трябва да продължа и да намеря начин да се изправя достойно.

Не съм същата и никога няма да съм, но, дали не мога да направя нещичко малко, обмислено и разумно, за да повдигна самочувствието си?

Тайничко започвам да си мисля за жените, който си правят корекции. Правилно ли е, страх ли ги е?

Сега

Тайничко, започвам да гледам видеа на жени, които разказват за корекциите си. Осъзнавам, че в съзнанието ми се е посадило  мъничко зрънце, което расте като идея… идеята, която аз съм отхвърляла много пъти, а именно дали е правилно да коригираш себе си. 

Моят отговор винаги е бил, да! Но когато го кажа, се започват дълги дискусии и спорове.

Дали човек трябва да се възприеме и да се харесва, както Бог го е създал? Обикновено, нямаме много избор .

Или да посегне към промяната, възможна посредством таланта на специалисти, които отново Бог е създал?

И да, Луната ми в близнаци ще ви изтощи от приказки, въпросът който аз си задавам и ме кара да разсъждавам е по-сериозният.

Как се доверяваш и намираш специалист?

Как намираш сериозни хора на които да се довериш? 

След моето боледуване и лечение мога гордо да заявя, че нямам нужда да ходя на кола маска. 

Аз не съм доволна от факта, защото и половината от косъмчетата на веждите ми, също окапаха и продължавам да ги губя.

Макар и никога да не съм имала гъсти вежди, все пак имах редки и светли. 

Днес заставам сутрин пред огледалото и се сблъсквам с тази реалност.

Веждите ми са на половината на това което бяха, зная, че има и жени които са още по-зле, но…

Не мога да отрека, че и преди ги запълвах и това бе най-дългата част от гримирането ми.

Всъщност е приятно, когато някой ти каже, ама  наистина ли не са твоите?

Уау и познайте, това обикновено са жени, които не се гримират!

Формата на моето лице е овална и продълговата с изразена долна челюст.

 Веждите са важна част, да всяка жена знае, че ги наричат рамката на лицето.

 Забелязали ли сте как на малките деца веждите им са перфектни, на бебенцата са им доста по-големи и лицата им изглеждат съвършени?

 Загледайте се някой път, забележете бебешките косъмчета от къде почват и къде свършват. Това ме накара да наблюдавам един стилист в Италия, след като на едно ревю бях запленена от работата му и се заприказвахме относно симетрията на лицата.

И така взех за себе си решение, че искам да разуча и евентуално  да се подложа на микроблейдинг. Никога ама никога не съм си мислела, че ще взема такова решение, но това мъчение и загуба на време трябва да спре.

Уговарям се със себе си,че решението ще бъде взето,след мащабно проучване и само ако вътрешният ми глас каже –Да!

Това което търсиш, търси теб.

 Един спокоен следобед съм в студиото на мой приятел татуист и си говорим за най-новите тенденции в бранша.

Как се е стигнало и до перманентния грим,каква е разликата при машинките. 

В един момент той започва да клати глава.

Изтръпвам, усещам как тялото ми се напряга и предполагам ,че ще  чуя нещо което никак, ама никак няма да ми хареса. 

Започва да ми разказва как е коригирал вежди. Какво?

В началото, преди години когато тази услуга е започнала да се предлага в салоните за красота и при тях са започнали да идват жени, чийто цвят на веждите е станал различен от първоначалният . 

Материали,които са били внесени в България и с които е работено, явно са били непознати и са променили пигмента си. В отчаянието си, жени са идвали с молба да ги татуират в друг цвят само и само да не са жълти, зелени или черни.

“Татуировката си е татуировка, Инга!

 Това е за цял живот и трябва да сме много внимателни, когато избираме специалисти, особено пък вие жените,когато става въпрос за лицата ви, запомни този съвет!”

Имало вече добри специалисти и в България.Хора, които са получили обучение в чужбина,на високо ниво. 

Замислям се, информация минават покрай мен като нещо което чувам, но съзнанието ми е шокирано от кафяви, черни, сини вежди.

Страх ме е…

Вървя по Графа към вкъщи и мисля, поглеждам се във витрината на един магазин и виждам как лицето ми е кръгло и подпухнало, а на върха му веждите ми са на половина.

Добре, обаждам се в едно студио и си уговарям консултация.

Сигурна съм, че хората работят добре и както прочетох, имат страхотни отзиви.

Момичето, което извършва микроблейдинга ми позволява да погледна какво представлява процедурата и ме кани да видя на живо едни зараснали вече вежди. Оказва се, че са вежди след ретуш.

Там съм в уречения час.Процедурата ми излгежда нормално, само момичето има нисък праг на болка и виждам как я боли при всяко прорезче.

Проблемът е, че не ми допада как са зараснали веждите на клиентката. На мен лично ми стояха като нарисувани, тоест виждам до къде са истинските и не мога да спра да гледам нарисуваните косъмчета.

Ами да, дълги години рисуване са ме изкривили.

Сигурно съм досадна, успокоявам се, че момичето е щастливо с това,което носи на лицето си.

Все пак ми очертават как би трябвало според тях да изглеждат веждите ми. 

Аз обаче, определено не съм съгласна с новата форма.

Извинявам се и отлагаме процедурата. 

Отказвам се за втори път.

Отивам на една друга консултация и там  положението е още по-зле. Набързичко ми нарисуваха как ще стоят веждите ми и този път заприличах на постоянно учудена жена. Момичето нямаше време и очевидно не й се занимаваше с “разбирач“ като мен.

Излизам с огорчение, нищо лошо не направих в крайна сметка.

Бих желала най-доброто, когато става въпрос за немалка сума и за лицето ми в крайна сметка.

Забелязала съм, че в България не е прието да си направиш консултация и да ти бъде разяснено, сигурна съм, че е изморително като се повтаря едно и също, но как тогава да определим кой е най-добрият и подходящ специалист за нас?Въпреки всичко аз не искам да се откажа и решавам, че ще си направя едно задълбочено проучване и ще намеря най-доброто решение. Образованието ми в чужбина ме научи на нещо крайно съществено и това е проучването.

Дълбочинно проучване за най-доброто студио за микроблейдинг в България, давай Инга!

Съдбата си знае работата, срещам се пак с моите приятели татуисти, предимно си говорим за машинки и пигменти, аз съм силно заинтересована от всичко свързано с пигменатцията и как тя навлиза в кожата, как се променя. Говорим си и за това какви са били традициите някога, когато славянките са се татуирали за да демонстрират вярата си.

В един момент, аз се сещам да попитам за името на някой специалист, за който ми бяха споменали, защото вече съм доста объркана и изгубена. 

Да, името на най-добрата специалистка в микроблейдинга в България е Ева Серева, която отдавна се занимава с това.

Все пак питам каква е причината да ме насочите към нея? Получавам точен и ясен отговор.

Освен, че са виждали нейни резултати върху част от клиентите си, това което най-много ги кара да вярват, че знае какво прави е факта, че извършва и процедури за премахване на стар пигмент. И то не с помощта на лазер, а ръчно. Според тях, всеки специалист, който поставя пигмент в кожата, трябва да знае и как да го извади. Резултатите й по премахването, също били красноречиви.

Един истински професионалист е отговорен за всичко, което поставя в кожата на клиентите си и трябва да е максимално запознат!

Това са думи, които са нещо като мото в света на татуистите и тези, които се занимават с перманентен грим. Точно те ме накараха да си спомня, че винаги съм харесвала този свят на артистичното, на творческото, свят на промяната на себеизразяването…. Както и да е…

Картите са на масата…

Започвам да се замислям сериозно, дали да не направя поредния опит за микроблейдинг…

В непринуден разговор с близка приятелка, отново чух името на Ева… съвпаденията станаха много и като че ли, вече се реших.

Попадам в студиото по друг повод, за който с радост бих написала друга история, но нека продължа за болната ми тема – веждите.

В момента, в който виждам Ева за пръв път в съзнанието ми изплува-ДА!

Казват, че няма второ първо впечатление, а Ева е от тези хора, който веднага те грабват. Това на страна..

Разгледала съм всичко, дори и майка ми, която изгледа доста снимки с мен бе обнадеждена от резултатите и каза, че много би искала и тя да си направи.

Записваме час и аз броя дните, въпреки, че зная, че решението е взето.В студиото, любезно ми поднасят чаша чай (кафето не се препоръчвало преди процедура), и ми дават да прочета и внимателно да попълня предварително 

информирано съгласие. Отбелязвам заболяванията си, моментното ми състояние и алергии, които имам. Това е моят картон.

След това Ева ме кани да седнем, за да ми разясни подробно целият процес, етап по етап. 

Аз мога само да се усмихвам, защото това е много повече от всичко, което до сега съм получавала.

Сядаме една срещу друга и Ева ми показва един красив пергел, с който ще прецени формата на моите вежди. Тя ми обяснява всичко бавно и спокойно, защото усеща, че се притеснявам. Няколко пъти се допитвам и до нейното мнение, тя съсредоточено измерва и коригира. В един момент гледа ту едната ми страна, ту другата и ми казва, че едната ми страна е по-неподвижна.

Мислех си, че не си личи …

Родена съм с нарушен мускулен тонус и си мислех, че го забелязваме само аз и майка ми. Сериозно лечение сведе различията в мимиките ми до минимум, но ето, че тя го забеляза. 

Да, аз дори изглеждам тъжна на снимки, заради това.

Ева решава, че ще измести леко едната опашка на веждата ми по-нагоре и тогава ще променим цялото излъчване. Невероятно! Обяснява ми, че сигурно ще премина през различни състояния докато се възприема, но след това, което забеляза, аз й се доверявам напълно. Много пъти, лекари не са откривали разлики в тонуса ми, което ме е радвало, но тя улови различията. А, аз съвсем бях забравила, ето това е късмет. 

Приятелка на сестра ми й бе разказала, че най-страшното в микроблейдинга било как чуваш неприятен звук, сякаш разцепват кожата ти и аз разбира се, веднага питам Ева.

Оказва се, че звукът на пукане или скърцане е от зъбчетата на острието, с което се работи. Игличките се удрят една в друга и оттам идва и звука. Уточнихме моята формата и тя е красива, стои естествено и аз лягам спокойна.

Първият път болката е минимална, като леко драсване, Ева ме предупреждава къде ще ме заболи повече и ми се извинява. 

Второто повторение е с упойка и искам да напиша нещо, но няма какво. 

Лежах си и не усещах нищо.

След като премина действието на упойката усещам малко щипене, на вид веждите ми са значително по-тъмни, защото са леко зачервени. И все пак, това е рана, която си е отворена.

Получих крем, с който да ги мажа и лист с красиви илюстрации, поясняващи ми всеки етап и какво да очаквам през следващите дни.

Оказва се, че пигментът ще се скрива и показва а истинския резултат, ще е налице след месец.

В листовката е обяснено много подробно всичко и аз съм напълно спокойна.

Получавам много комплименти, при мен още на петият ден пигмента се доближава до моят основен цвят и аз съм много щастлива. После пак изчезна и след ден се появи още по-близко до моят.

Всички забелязват, че има някаква промяна и ме питат, какво се е случило с мен?

Посягам към молива за вежди и се спирам. Макар и да не са минали още трийсет дни,  аз мога спокойно да не използвам грим и да не губя време в трагичното рисуване на вежди.

Поставих си и мигли косъм по косъм в салона, което също бе тайна моя мечта. Почистването на спирала, паренето, размазаните ъгълчета, всичко това остана в миналото.

Смяхме се с момичетата от екипа й, че получих пълна промяна!

Благодарна съм на Ева, за много неща. Благодарна съм за вниманието и търпението, с което се отнесе към мен, за чисто човешката топлина и разбиране.

Женската енергия, женската сила, доверието и подкрепата са толкова силни в такива моменти.

Понякога ни е достатъчно много малко, само един щрих, едно побутване, детайл могат да сътворят чудеса.

Дали Ева не е моят продавач на чудеса? 

Аз силно вярвам в чудесата, вярвам в тези, които се случват в следствие на безсънните нощи преминали в дълги тренировки.

Вярвам в чудото на съмнението, което тласка таланта по-близо и по-близо към съвършенството. Вярвам в чудесата на скромността и нормалността при артистите, това винаги е било белег за нещо много повече.

Не мога да повярвам, че Ева е тренирала и рисувала почти денонощно и е отказвала да прави микроблейдинг на клиенти близо година, след обучението си. Искала да стане още по-добра и още по-добра.

Талантът и доброто сърце не могат да се скрият.

Моят учител по рисуване ми казваше, че най-важни са тези хора, които оставят красиви отпечатъци в пространството, истина е, че красотата ще спаси света!

Не само красотата във формите, красотата в отношенията, жестовете.

Харесвам хората, които умеят да дават с любов, чисто и искрено. Харесвам тези, които имат търпение, смелост, имат отношение и големи сърца!

Според мен имаш в изобилие тогава, когато си се отдал напълно на това, което обичаш и любовта, която даваш се връща отново към теб. Искрено се надявам да срещам все повече такива хора. 

Дълго свързвах корекциите с нещо преувеличено и неестествено, страшно, фатално…

Днес, с ръка на сърце искам да кажа, че когато всичко е направено с мярка, когато си направил необходимото и внимателно проучване, когато не бързаш, ще намериш и точният специалист, който ще те направи истински щастлив! 

Едно голямо благодаря на теб, Ева!