Психея и Купидон

В астрологията Везните се свързват с една от най-красивите митологични любовни истории – тази за Психея и Ерос.

Ерос в древногръцката митология е бог на любовта, страстта и секса, също честван и като божество на плодородието. Името му става корен на често използвани днес думи като еротика, ерогенен и т.н.. Негов римски еквивалент е Купидон (желание) също познат като Амур (любов). Психея е родена като простосмъртна царска дъщеря, която в края на историята е приета за богиня и се омъжва за Ерос, а трудно преведимо ѝ име може да се приеме, че означава „душа“.

Но ето историята: Афродита завиждала на красотата на смъртната Психея, защото мъжете напускали жертвениците на богинята, за да почитат обикновената жена, и затова заповядала на сина си Ерос да накара Психея да се влюби в най-грозното същество на Земята. Той се съгласил да угоди на майка си, но виждайки красотата на Психея, сам се влюбил в нея. Като нежен вятър той вдигнал Психея и я понесъл кьм един усамотен дворец. Там Ерос идвал при любимата си всяка нощ, след стъмване, бил много добър и любящ и тя скоро отговорила на чувствата му, макар че никога не ѝ било позволено да го види. Богът я предупредил, че ще трябва да я напусне завинаги, ако тя види лицето му.

Но сестрите на Психея дошли да я посетят и я убедили, че тя трябва да види любимия си, защото той би могъл да се окаже опасно чудовище. И така, една нощ Психея запалила скрита лампа и видяла лицето на Ерос, докато той спял и се убедила, че той не е чудовище, от което да се страхува. За нещастие, капка горещо масло паднала от лампата, събуждайки Ерос. В същия момент и той, и двореца му изчезнали, а Психея се озовала самотна на една скала.

За да върне доверието и любовта на Ерос и да спечели благоволението на майка му Афродита, Психея трябвало да изпълни три трудни задачи, включително слизане в подземното царство. Приемайки помощта на природата и скритата подкрепа на самия Ерос, тя успяла да се справи с изпитанията и била приета в пантеона на боговете като безсмъртна. Помирила се с Афродита, станала жена на Ерос и му родила дъщеря на име Хедона или на латински Волупта, (удоволствие).

Това е една пълна с алегории приказка, в която всеки може да открие своите значения, но може би водещите теми могат да се дефинират така:

  • Красотата като извор на конфликт и съперничество;
  • Съвършената любов като единение между Ерос (мъжкото начало, еротичната страст) и Психея (женското начало, душата), което поражда блаженство;
  • Изпитанията, след които човешката душа става безсмъртна и достига боговете;
  • Любовта, която започва като физическо привличане (влюбването на Ерос), но се доказва от духовна близост (любовта и изпитанията на Психея);
  • Напомняне, че човек не бива да позволява на външни хора да се намесват в отношенията му (като сестрите на Психея), а трябва сам да решава дали да се довери на любимия си;
  • Разрушителните демони на страха и неизвестността, които се появяват когато започнеш да се съмняваш в някого;
  • Бракът и раждането на дете като естествен и щастлив финал;
  • Утвърждението, че прошката е възможна и доверието може да бъде върнато, но пътят минава през най-големите изпитания и дори слизане в подземното царство, а наградата изравнява човека с боговете.

Може би идеята, която най-силно свързва този мит с Везни е достигането на справедливост, на щастлив край, хармония и баланс на много нива: божествено – човешко, душа – тяло, съзнание – подсъзнание, като историята е подчинена най-вече на Афродита, богинята на любовта, както знакът Везни се управлява от планетата Венера.